Лари беше Ротвайлер на привидно преклонна възраст.Все още не знаех каква беше причината за посещението в клиниката, но, съдейки по болката, която съпровождаше всяка негова стъпка, Лари имаше проблеми със ставите.Въпреки всичките години като ветеринарен лекар, тъга ме обхваща всеки път, когато знаех, че дори и медицината трудно би помогнала в подобен случай.
-„От колко време е така?“ попитах стопанката му.
-„От няколко месеца вече не иска да се разхожда… Преди обичаше да обикаля из целия парк, а сега едва-едва стига до главната алея.Да не говорим за скачането и гоненето на топка.От около два месеца забелязах, че не се качва вече на дивана. Няма сили.А когато аз го кача и иска да слезе, просто седи и ме гледа жално докато не го сваля. Не иска да слиза по стълбите… излиза само, ако слезем с асансьора.Преди около седмица започна да отказва да яде… С жена ми наистина не знаем какво да правим вече. Вчера просто лежеше и ме гледаше, когато го приканих за разходка.
Просто лежеше и ме гледаше. Болеше го дори да стане.“
Това обясни нещата… Затруднения при ходене, скована стойка, намалена енергия, липса на апетит бяха само четири от главните симптоми на Остеоартрит.След като го прегледах и направихме всички необходими изследвания, диагнозата беше ясна:
Лари имаше последен стадии и тежка форма на Остеоартрит, при това на всички стави.Въпреки това, исках да дам надежда на Лари и стопанката му.
„Нека опитаме…“
Обясних й как да се грижи за Лари и направихме план за действие.Ден след ден, опитвахме какво ли не.
От скъпи и тежки лекарства, които имаха много сериозни странични ефекти, до процедури и физиотерапия… нищо не помогна.Някои решения имаха мимолетен ефект, вдигайки Лари на крака и изтривайки облика на болката от очите му.Но съвсем скоро той пак лягаше на постелката, буташе канчето с храна и заспиваше. А ние само се молехме да се събуди.
Болката му нарастваше с всеки ден, а нашето време ставаше все по-малко.
Бяхме диагностирали Лари прекалено късно…